Нека да не забравяме ужаса на XX век
Евгений Белий - ръководител на БАС
Всяка година на 11 април се връщаме обратно в предишното, с цел да си напомним ужасите на войните, основали лагери и затвори, в които са унищожавани милиони невини хора - дами, мъже, деца, старци, непринадлежащи към арийската раса, хора, които не споделят расистки и ксенофобски хрумвания и идеологии.
Международната федерация на борците от съпротивата и потърпевшите от фашизма (ФИР), афишира 11 април за Международен ден на някогашните политзатворници, концлагеристи и потърпевшите от фашизма и войните, който е одобрен и с решение на Организация на обединените нации през 1946 година. Връщането обратно в историята на ХХ век, който е един от най-мрачните интервали на човечеството, е тягосно и тъжно. Но ние сме длъжни да подсещаме всяка година за ужасите, претърпени от милионите хора по света, попаднали във фашистките затвори и концлагери, с цел да предпазим през днешния ден младежите от надигащата се неофашистка вълна.
Ето късата, само че ужасяваща история на един от огромните концлагери, основан на територията на Германия. През юли 1937 година в планината Етелсберг, покрай Ваймар, е > издигнат концлагера
Бухенвалд > за политическите съперници на нацисткия режим, престъпни нарушители, " асоциални детайли ", евреи, роми, немски комунисти, социалдемократи, представители на религиозната секта " Свидетели на Йехова " и хомосексуалисти. В същото време в лагера са трансферирани и пандизчии от други концентрационни лагери-Заксенхаузен, Заксенбург и Лихтенбург. Когато стартира Втората международна война, в Бухенвалд са настанени пандизчии и от други страни. В момента на освобождението му 95% от пандизчиите не са били немци.
Преди 74 години, през април 1945 година, в концентрационния лагер Бухенвалд избухва въстание против надзирателите нацисти. В него вземат присъединяване концлагеристи от 18 страни. Осемдесетте офицери есесовци и бойци са обезоръжени и лагера е високомерен. Концлагеристите отварят вратите и излизат на независимост. Войниците и офицерите от Секретен сътрудник съумели да избягат.
От 1937 до 1945 години през лагера минали 250 хиляди индивида, над 50 хиляди от които са починали.
По-късно главен контингент на лагера стават евреите, следвани от военнопленниците, ромите, пандизчии от съвсем всички страни на света. Смъртността в лагера става висока още през 1940 година, когато е открит и първият крематориум. Ликвидирането на пандизчии е осъществявано по чудовищни способи - посредством инжектиране на фенол в сърцето, разстрел или в газови камери в близко разположения град Бернбург. > Със пандизчиите са извършвани
и медицински експерименти > за потребностите на компанията " Беринг " от Марбург и на берлинския институт " Роберт Кох ". Затворниците са изпращани да работят в фабрики за военна продукция във Ваймар и Фриц-Заукел. През август 1943 година в съседство е основан лагерът " Дора " - първоначално като поделение на " Бухенвалд ", а от октомври 1944 година като самостоятелен концентрационен лагер. През 1945 година през " Бухенвалд " минават и доста пандизчии от лагерите на изток, преместени заради приближаването на Червената войска. Няколко дни преди освобождението му от лагера са евакуирани огромен брой пандизчии. Лагерът и намиращите се в него 20 000 пандизчии са освободени на 11 април 1945 година от американската войска.
Паметникът на жертвите от Бухенвалд в Германия
През 1958 година в Бухенвалд е открит възвишен мемориален комплекс в чест на починалите в концлагера. На 27 януари 1945 година руските войски освобождават най-големия концлагер Освиенцим, покрай Краков в Полша. Хитлеристите построяват голям брой концлагери в окупираните от тях европейски страни. В градове като Треблинка, Майданек, Аушвиц и други са проектирани и изградени от хитлеристите лагери не просто като места, в които да се задържат хора, а фабрики на гибелта. В тях са унищожавани по-няколко хиляди индивида дневно, трансформирайки ги на прахуляк. Нацистката лагерна система работела безотказно. Точната численост на убитите в лагера " Аушвиц " не може да се каже, защото част от постъпилите хора в лагерите с вагони не се записали, а непосредствено се насочвали към газовите камери. Според модерни историци в Аушвиц- Биркенау са депортирани повече от един милион и триста хиляди души от цяла Европа. От тях един милион и 100 хиляди са били убити, като 1 милион от тях са били евреи. Около 900 хиляди от депортираните са непосредствено изпращани в газовите камери или разстрелвани. Останалите 200 хиляди умират от заболявания, недохранване, мъчения, медицински опити или по-късно са били обгазявани.
Черната статистика на огромните концентрационни лагери демонстрира, че в лагера " Освиенцим " са > унищожени
4 милиона души > От 13 000 руски военнопленници, при освобождението на лагера са останали едва 97 души. Всеки ден по към 7 хиляди души били умъртвявани в газовите камери. В лагера " Треблинка " са унищожени 3 милиона. В лагера " Майданек " са умъртвени 1 милион и 380 000 души - мъже, дами, старци, деца.
През нацистките лагери на гибелта минават 18 милиона европейци, като 11 милиона са убити, от тях 2 милиона са деца. Такива зверства историята на света не помни!
У нас, монархо-фашисткият режим също построява лагери и затвори, в които са арестувани дейци на съпротивата, както и евреи, една част от тях са убити без съд и присъда.
От 1923 година до 1944 година през полицейските сектори, концлагерите и пандизите са минали повече от 1 милион души. Лагерите " Гонда вода ", " Св. Никола ", " Рибарица " " Еникьой " и други ще припомнят за това грубо, нечовешко време. През злокобната 1925 година в пандизите попадат десетки хиляди души. Масово, без съд и присъда са унищожени българската интелигенция и стотици почтени българи, които се опълчиха на монархо-фашисткото ръководство. Фашистките закононарушения през интервала 1923-1925 година мотивираха международната антифашиската общественост да провежда интернационално антифашистко придвижване в отбрана на жертвите на " белия гнет " у нас. От януари 1942 година до септември 1944 г. > през пъкъла на фашистките
полицейски участъци > минават 64 345 бойци за независимост и обществена правдивост, а 31 540 души минават през концлагерите. От 22 юни 1941 година до 9 септември 1944 година са убити 9480 антифашисти и над 20000 ятаци и помагачи, изгорени са 2 139 къщи на партизани и ятаци, на гибел от военните съдилища са наказани 1590 души. У нас монархофашистките държавни управления не жалеха средства, с цел да стимулират наемните убийци. Само за осем месеца на 1944 година властта е изплатила над 26 милиона на главорезите. През двете етапи на Отечествената война нашия народ даде 32 000 убити и осакатени бойци и офицери. България е единствената страна в Европа, в която с обединените старания на всички прогресивни хора, не одобряващи монархофашисткия режим у нас, и на българската православна черква бяха спасени 50 000 български евреи от депортация и заличаване в немските концлагери. За страдание 11000 евреи от " присъединените земи " са изпратени непосредствено в газовите камери.
Чест прави на България, че стартира правосъдни следствия, свързани със събитията на Холокоста, преди да е свършила ІІ Световна война. На 7 март 1945 година, в София, се събира Седми състав на Народния съд. Това е чисто български съд. Той работи според българското законодателство против българи, взели присъединяване в депортирането, убийствата и мъчението на евреи. 64 българи са упрекнати за съучастничество в проекта на Хитлер за систематично изтребване на всички евреи в Европа. От своя страна, състоялият се през март 1945 година правосъден развой съставлява първия развой против Холокоста, провеждан някъде по света. Материалите от процеса са изложени в Музея на Холокоста във Вашингтон.
Днес, главната задача, на всеки един български антифашист, е да пази историческата истина за антифашистката опозиция у нас, да припомня на хората за корените, същността и актуалните форми на неофашизма.
За съжаление > уроците на историята
бързо се не помнят > Под маската на угриженост, за запазване на националното съзнание, у нас се възвърнаха съюзи и се учредиха партии, изповядващи фашистка идеология, макар член 4 на Парижкия кротичък контракт от 1947 година, съгласно който България се задължава да не позволява и отсега нататък съществуването и активността на фашистки организации.
За нас, българските антифашисти е изключително значимо да продължим битката с фашизма и неофашизма в актуалния, глобализиращ се свят, а по този начин също и битката за обществена правдивост, за материално и духовно възобновление на нашия народ, за опазване на българска еднаквост и обичаи, на териториалната ни целокупност и суверенитет, без значение от участието ни в Европейския съюз.
Днес, българското общество има крещяща потребност от правдивост и взаимност. А това може да стане само посредством изчистването на държавното ръководство от мутренските олигархически кръгове и хората, лобиращи за ползите на непознати страни.
Ние, българските антифашисти, дружно с левите партии и прогресивно мислещите хара още веднъж би трябвало обезпокоително да бием камбаните на Бухенвалд. Кръвта на убитите, тъгите и страданията на милионите почтени хора, ни приканва: " Хора, бдете! Не забравяйте ужасите на ХХ век! ".>
Всяка година на 11 април се връщаме обратно в предишното, с цел да си напомним ужасите на войните, основали лагери и затвори, в които са унищожавани милиони невини хора - дами, мъже, деца, старци, непринадлежащи към арийската раса, хора, които не споделят расистки и ксенофобски хрумвания и идеологии.
Международната федерация на борците от съпротивата и потърпевшите от фашизма (ФИР), афишира 11 април за Международен ден на някогашните политзатворници, концлагеристи и потърпевшите от фашизма и войните, който е одобрен и с решение на Организация на обединените нации през 1946 година. Връщането обратно в историята на ХХ век, който е един от най-мрачните интервали на човечеството, е тягосно и тъжно. Но ние сме длъжни да подсещаме всяка година за ужасите, претърпени от милионите хора по света, попаднали във фашистките затвори и концлагери, с цел да предпазим през днешния ден младежите от надигащата се неофашистка вълна.
Ето късата, само че ужасяваща история на един от огромните концлагери, основан на територията на Германия. През юли 1937 година в планината Етелсберг, покрай Ваймар, е > издигнат концлагера
Бухенвалд > за политическите съперници на нацисткия режим, престъпни нарушители, " асоциални детайли ", евреи, роми, немски комунисти, социалдемократи, представители на религиозната секта " Свидетели на Йехова " и хомосексуалисти. В същото време в лагера са трансферирани и пандизчии от други концентрационни лагери-Заксенхаузен, Заксенбург и Лихтенбург. Когато стартира Втората международна война, в Бухенвалд са настанени пандизчии и от други страни. В момента на освобождението му 95% от пандизчиите не са били немци.
Преди 74 години, през април 1945 година, в концентрационния лагер Бухенвалд избухва въстание против надзирателите нацисти. В него вземат присъединяване концлагеристи от 18 страни. Осемдесетте офицери есесовци и бойци са обезоръжени и лагера е високомерен. Концлагеристите отварят вратите и излизат на независимост. Войниците и офицерите от Секретен сътрудник съумели да избягат.
От 1937 до 1945 години през лагера минали 250 хиляди индивида, над 50 хиляди от които са починали.
По-късно главен контингент на лагера стават евреите, следвани от военнопленниците, ромите, пандизчии от съвсем всички страни на света. Смъртността в лагера става висока още през 1940 година, когато е открит и първият крематориум. Ликвидирането на пандизчии е осъществявано по чудовищни способи - посредством инжектиране на фенол в сърцето, разстрел или в газови камери в близко разположения град Бернбург. > Със пандизчиите са извършвани
и медицински експерименти > за потребностите на компанията " Беринг " от Марбург и на берлинския институт " Роберт Кох ". Затворниците са изпращани да работят в фабрики за военна продукция във Ваймар и Фриц-Заукел. През август 1943 година в съседство е основан лагерът " Дора " - първоначално като поделение на " Бухенвалд ", а от октомври 1944 година като самостоятелен концентрационен лагер. През 1945 година през " Бухенвалд " минават и доста пандизчии от лагерите на изток, преместени заради приближаването на Червената войска. Няколко дни преди освобождението му от лагера са евакуирани огромен брой пандизчии. Лагерът и намиращите се в него 20 000 пандизчии са освободени на 11 април 1945 година от американската войска.
Паметникът на жертвите от Бухенвалд в Германия
През 1958 година в Бухенвалд е открит възвишен мемориален комплекс в чест на починалите в концлагера. На 27 януари 1945 година руските войски освобождават най-големия концлагер Освиенцим, покрай Краков в Полша. Хитлеристите построяват голям брой концлагери в окупираните от тях европейски страни. В градове като Треблинка, Майданек, Аушвиц и други са проектирани и изградени от хитлеристите лагери не просто като места, в които да се задържат хора, а фабрики на гибелта. В тях са унищожавани по-няколко хиляди индивида дневно, трансформирайки ги на прахуляк. Нацистката лагерна система работела безотказно. Точната численост на убитите в лагера " Аушвиц " не може да се каже, защото част от постъпилите хора в лагерите с вагони не се записали, а непосредствено се насочвали към газовите камери. Според модерни историци в Аушвиц- Биркенау са депортирани повече от един милион и триста хиляди души от цяла Европа. От тях един милион и 100 хиляди са били убити, като 1 милион от тях са били евреи. Около 900 хиляди от депортираните са непосредствено изпращани в газовите камери или разстрелвани. Останалите 200 хиляди умират от заболявания, недохранване, мъчения, медицински опити или по-късно са били обгазявани.
Черната статистика на огромните концентрационни лагери демонстрира, че в лагера " Освиенцим " са > унищожени
4 милиона души > От 13 000 руски военнопленници, при освобождението на лагера са останали едва 97 души. Всеки ден по към 7 хиляди души били умъртвявани в газовите камери. В лагера " Треблинка " са унищожени 3 милиона. В лагера " Майданек " са умъртвени 1 милион и 380 000 души - мъже, дами, старци, деца.
През нацистките лагери на гибелта минават 18 милиона европейци, като 11 милиона са убити, от тях 2 милиона са деца. Такива зверства историята на света не помни!
У нас, монархо-фашисткият режим също построява лагери и затвори, в които са арестувани дейци на съпротивата, както и евреи, една част от тях са убити без съд и присъда.
От 1923 година до 1944 година през полицейските сектори, концлагерите и пандизите са минали повече от 1 милион души. Лагерите " Гонда вода ", " Св. Никола ", " Рибарица " " Еникьой " и други ще припомнят за това грубо, нечовешко време. През злокобната 1925 година в пандизите попадат десетки хиляди души. Масово, без съд и присъда са унищожени българската интелигенция и стотици почтени българи, които се опълчиха на монархо-фашисткото ръководство. Фашистките закононарушения през интервала 1923-1925 година мотивираха международната антифашиската общественост да провежда интернационално антифашистко придвижване в отбрана на жертвите на " белия гнет " у нас. От януари 1942 година до септември 1944 г. > през пъкъла на фашистките
полицейски участъци > минават 64 345 бойци за независимост и обществена правдивост, а 31 540 души минават през концлагерите. От 22 юни 1941 година до 9 септември 1944 година са убити 9480 антифашисти и над 20000 ятаци и помагачи, изгорени са 2 139 къщи на партизани и ятаци, на гибел от военните съдилища са наказани 1590 души. У нас монархофашистките държавни управления не жалеха средства, с цел да стимулират наемните убийци. Само за осем месеца на 1944 година властта е изплатила над 26 милиона на главорезите. През двете етапи на Отечествената война нашия народ даде 32 000 убити и осакатени бойци и офицери. България е единствената страна в Европа, в която с обединените старания на всички прогресивни хора, не одобряващи монархофашисткия режим у нас, и на българската православна черква бяха спасени 50 000 български евреи от депортация и заличаване в немските концлагери. За страдание 11000 евреи от " присъединените земи " са изпратени непосредствено в газовите камери.
Чест прави на България, че стартира правосъдни следствия, свързани със събитията на Холокоста, преди да е свършила ІІ Световна война. На 7 март 1945 година, в София, се събира Седми състав на Народния съд. Това е чисто български съд. Той работи според българското законодателство против българи, взели присъединяване в депортирането, убийствата и мъчението на евреи. 64 българи са упрекнати за съучастничество в проекта на Хитлер за систематично изтребване на всички евреи в Европа. От своя страна, състоялият се през март 1945 година правосъден развой съставлява първия развой против Холокоста, провеждан някъде по света. Материалите от процеса са изложени в Музея на Холокоста във Вашингтон.
Днес, главната задача, на всеки един български антифашист, е да пази историческата истина за антифашистката опозиция у нас, да припомня на хората за корените, същността и актуалните форми на неофашизма.
За съжаление > уроците на историята
бързо се не помнят > Под маската на угриженост, за запазване на националното съзнание, у нас се възвърнаха съюзи и се учредиха партии, изповядващи фашистка идеология, макар член 4 на Парижкия кротичък контракт от 1947 година, съгласно който България се задължава да не позволява и отсега нататък съществуването и активността на фашистки организации.
За нас, българските антифашисти е изключително значимо да продължим битката с фашизма и неофашизма в актуалния, глобализиращ се свят, а по този начин също и битката за обществена правдивост, за материално и духовно възобновление на нашия народ, за опазване на българска еднаквост и обичаи, на териториалната ни целокупност и суверенитет, без значение от участието ни в Европейския съюз.
Днес, българското общество има крещяща потребност от правдивост и взаимност. А това може да стане само посредством изчистването на държавното ръководство от мутренските олигархически кръгове и хората, лобиращи за ползите на непознати страни.
Ние, българските антифашисти, дружно с левите партии и прогресивно мислещите хара още веднъж би трябвало обезпокоително да бием камбаните на Бухенвалд. Кръвта на убитите, тъгите и страданията на милионите почтени хора, ни приканва: " Хора, бдете! Не забравяйте ужасите на ХХ век! ".>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ